От малък Любо проявява музикални наклоности. Първият му истински досег с рок музиката е в юношеските му години, когато влиза в състава на сформираната към Младежкия дом с ръководител Тодор Велев група „Аметист” като вокал и ритъм китара. През следващите години, Любо участва в група „Северен дискомфорт 405” и в други сборни формации, които имат изяви както в ученически забави, така и в местни ресторанти – Терасата, Каменград и ресторанти и заведения по морето. Разностранния талант на Любо се проявява не само на музикалната сцена. Любо е поет по душа. През краткия си живот написва доста стихотворения, част от които са запазени, като по чудо.
„Тихо си тръгвам сега“
Тихо си тръгвам сега от свят без мечти и слова
Бързам по пътя заспал, а долу в небето звездите блестят
Потънали пак в топлина
Морето попиващо в капка земя излива се пак и удавя света
И пак е земята във капка вода а тя тъмнината превръща в беда поглъщаща всичко това
Има идея да бъде издадена стихосбирка с тези стихотворения
И така талантите на Любо не свършват до тук. Сам сглобява електронни ефекти, които използва при изявите си като музикант. Прави импровизирано домашно студио, в което записва както собствени парчета така и кавъри на любимите му групи.За съжаление не можем да представим нищо от записите му, тъй като все още не е възстановен архива от личния му компютър. Каквото и да кажем за Любо все ще е малко и недостатъчно, защото нещата, които всеки от нас може да разкаже за него са много, а времето ни е ограничено.
